Болгарские поэты Елена Алекова Встреча двух миров
„СРЕЩА” („ВСТРЕЧА ДВУХ МИРОВ”)
Елена Алекова Христова (р. 1963 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Лаура Пехливанова
Елена Алекова
СРЕЩА
В безкрая между двата свята,
където сенките ридаят,
където се прегръщат нежни
и неприкаяни души;
където властва светлината
и се откриват всички тайни,
и се извършват всички срещи,
и всяка язва се руши;
където всичко се заражда,
където всичко се завръща
и всичко се преобразява
и се загръща в тишина;
където няма нищо страшно,
където няма нищо тъжно
и няма памет, ни забрава,
ни самота, ни тъмнина;
където ангели се носят
и херувими се усмихват,
и серафими в миг проблясват
или пространствата звънят,
или животът недоносен
в безмълвието зрее тихо
и в очертания неясни
добива дух, душа и плът;
където е така красиво,
че ти се иска да заплачеш,
да се разтвориш, да изчезнеш,
да приютиш, да позовеш;
където багрите се сливат
в поднебия и дни прозрачни,
а после се разлистват в бездни
невероятни цветове…
там ще се срещнем, ще си спомним
безкрайните, безсънни нощи,
безсмислицата, суетата,
неутолимия копнеж,
страстта, загадъчния ромон
на любовта ни невъзможна,
безумията на летата,
рисунките от зимен скреж;
и ще си спомним как безсилни,
как безразсъдни и щастливи
сме предизвиквали съдбите
и небесата, и смъртта;
как сме жадували закрила
за себе си и всичко живо
от необята ненаситен,
от челюстите на пръстта;
как в залезите неусетно
сме вграждали като зидари
душите си и светлината
на нежната ни тленна плът;
как в пламъците на небето
животът бавно е догарял
и е изгарял в шепа злато,
разпръсната над нечий път,
над мостовете, над дъгата
в безкрая между двата свята,
в безкрая между двата бряга,
между мига и вечността,
където всичко се отваря,
където всичко се разтваря
и всичко се превръща в магма,
а после в звън и пустота.
Елена Алекова
ВСТРЕЧА ДВУХ МИРОВ (перевод с болгарского языка на русский язык: Лаура Пехливанова)
В пространстве между двух миров,
где только тени плачат, ускользая
и где встречаются и нежно обнимают
друг друга неприкаянные души;
и свет там властвует и открывает нам все тайны,
и назначает нам свиданья,
и раны наши заживляет;
где все рождается
и все кончается,
и все меняется, и поглощается
бескрайней тишиной вселенской;
нет страшного, нет скорбного,
ни одиночества, ни ночи темной,
там все спокойно и светло;
там ангелы и херувимы
парят, сверкают в небесах,
и улыбаются, поют
в пространстве музыку свою;
и жизнь там недоношенная зреет,
и в очертаниях неясных
преобретает дух и плоть;
где так спокойно и красиво,
что хочется заплакать вголос
и раствориться и исчезнуть,
и приютить, позвать кого-то;
где все цвета в один сливаясь,
прозрачным цветом станут в небе,
а после расцветут вновь в бездне.
Там встретимся и мы и вспомним
все сны бескрайние когда-то,
бессмыслицу и суету,
неутолимое желанье,
страсть и любви загадочные звуки,
безумные лета, рисунки
от зимнего мороза по стеклу;
и вспомним как бессильны были
и с безрассудством счастья мы желали,
судьбу свою не зная, небеса и смерть;
защиты мы хотели для себя
и для всего живого ненасытно
от челюстей земли сырой;
как каменщики в чудные закаты
мы встраивали нежные тела
и души наши в тленной плоти;
как пламя, догорала в небесах
жизнь медленно и незаметно,
щепотку золота там оставляя,
разбросанного на пути кого-то;
над радугой – мостами света,
между миров и берегов
и между вечностью и мигом –
врата открыты там всегда,
и все распахнуто для нас,
и превращается все в магму,
а после в звон и пустоту.